patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
8 feb 2007, 23:12

НЕ спрях да те обичам...

  Poesía
1K 0 9

 

Аз... помня още!
Никога на забравих...
твоите целувки и устни,
никога не оставях

студени твоите прегръдки...

 

Никога не спрях да те обичам,

ти убиваше ме,
а аз от това растях...

Всеки удар от тебе понасях,

може би даже ставах  за смях...

 

Аз никага не спрях да те обичам,
дори когато страшно ме болеше,
често лъжи изричах,
че не значиш нищо вече...

 

Не спрях да те обичам, мили...

дори когато не веднъж си тръгна,
Не спрях с благослав името ти да изричам,
не се научих да те мразя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0