patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
8.02.2007 г., 23:12

НЕ спрях да те обичам...

1K 0 9

 

Аз... помня още!
Никога на забравих...
твоите целувки и устни,
никога не оставях

студени твоите прегръдки...

 

Никога не спрях да те обичам,

ти убиваше ме,
а аз от това растях...

Всеки удар от тебе понасях,

може би даже ставах  за смях...

 

Аз никага не спрях да те обичам,
дори когато страшно ме болеше,
често лъжи изричах,
че не значиш нищо вече...

 

Не спрях да те обичам, мили...

дори когато не веднъж си тръгна,
Не спрях с благослав името ти да изричам,
не се научих да те мразя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0