Аз... помня още!
студени твоите прегръдки...
Никога не спрях да те обичам,
ти убиваше ме,
а аз от това растях...
Всеки удар от тебе понасях,
може би даже ставах за смях...
Аз никага не спрях да те обичам,
дори когато страшно ме болеше,
често лъжи изричах,
че не значиш нищо вече...
Не спрях да те обичам, мили...
дори когато не веднъж си тръгна,
Не спрях с благослав името ти да изричам,
не се научих да те мразя...
© Надя Георгиева All rights reserved.