RainaVakova
94 437

16 may 2019, 13:46

Не става казват...

Poesía » Filosófica

835 13 20

Срамувам се от всичкото очакване.

Такава ненаситност е вродена...

Каквото дойде - дебнене за щастие

и делници спокойни, безпроблемни.

А дадено ми е да чувствам болка,

да губя път и поглед от объркване.

Със Ада свикнах може би дотолкова,

че тайно завидях на всички мъртви.

Нали се уча всячески да мога,

да примирявам здравец с карамфила.

Танцувам в буря и каквото дойде.

Не става казват хубостта насила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ParvaNova (Ренета Първанова)

Много ми хареса, Райне! Както всеки път разбира се.

2019-05-17T22:31:14+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Прекрасно е! Поздравления и от мен!

2019-05-17T21:37:40+03:00
teis

Много е хубаво! И вярно! Поздравления.

2019-05-17T19:52:14+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Браво, Райна! Силно, искрено, дълбоко! В любими!

2019-05-17T19:47:59+03:00
RainaVakova

Радвам се, че си тук, Младене! Твоята дума ми носи стойност и стремеж да не се излагам в писаниците си.... Хубав ден, приятелю!

2019-05-17T11:40:21+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0