16.05.2019 г., 13:46

Не става казват...

832 13 20

Срамувам се от всичкото очакване.

Такава ненаситност е вродена...

Каквото дойде - дебнене за щастие

и делници спокойни, безпроблемни.
 

А дадено ми е да чувствам болка,

да губя път и поглед от объркване.

Със Ада свикнах може би дотолкова,

че тайно завидях на всички мъртви.
 

Нали се уча всячески да мога,

да примирявам здравец с карамфила.

Танцувам в буря и каквото дойде.

Не става казват хубостта насила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, Райне! Както всеки път разбира се.
  • Прекрасно е! Поздравления и от мен!
  • Много е хубаво! И вярно! Поздравления.
  • Браво, Райна! Силно, искрено, дълбоко! В любими!
  • Радвам се, че си тук, Младене! Твоята дума ми носи стойност и стремеж да не се излагам в писаниците си.... Хубав ден, приятелю!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...