29 jul 2024, 7:55

Не съжалявай

  Poesía
573 11 6

Когато си отиде любовта,

не съжалявай.

Така е било писано.

Пресеква песента

и после всичко бързо опустява.

ФатА моргана - този къс живот,

все някак злополучно ще завърши.

Един изгубва сетния имот,

а друг емоцията ще го скърши.

Един ще сложи край на Еверест,

а друг в леглото с памперс ще се гърчи.

И най-блаженият в последния си тест

прокажено от ужас ще подсмърча.

Свещичка кротко тлее в този час,

когато всичко земно се прощава

и тленното оглежда се анфас

в цял ръст пред огледалото на Ада.

Ще те забравят ближните дори.

За тях ще си досадният им спомен.

Но може пес за тебе да скърби,

отъркал се в поредния бездомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за тези хубави коментари:

    Стойчо, Любомира, Алис Ларк /Магдалена Филипова/, Никола Яндов и Ачо.

    Трогнат съм!

    Благодаря и на всички поставили в Любими и оценили стиха ми! Приемете поздрав от мен:

    https://www.youtube.com/watch?v=6UxgatfGXIw

    и пожелание за светла лятна седмица!
  • Уау,Приятелю,Велик си!Разтърси ме със този стих!!!Не съжалявам че те познавам и мога да чета!Поздрави!
  • Ако всеки осъзнава колко кратък е живота, нещата щеше да са по - различни във всяко направление. Кучето остава вярно до гроб. По - голям приятел от него няма. Поздрав за написаното, Младене! Свалям шапка! Бъди жив и здрав!
  • Много силно! Поздравления!
  • Трябва да си откупиш любовта. Не случайно яйцата са разменна монета.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....