29.07.2024 г., 7:55

Не съжалявай

567 11 6

Когато си отиде любовта,

не съжалявай.

Така е било писано.

Пресеква песента

и после всичко бързо опустява.

ФатА моргана - този къс живот,

все някак злополучно ще завърши.

Един изгубва сетния имот,

а друг емоцията ще го скърши.

Един ще сложи край на Еверест,

а друг в леглото с памперс ще се гърчи.

И най-блаженият в последния си тест

прокажено от ужас ще подсмърча.

Свещичка кротко тлее в този час,

когато всичко земно се прощава

и тленното оглежда се анфас

в цял ръст пред огледалото на Ада.

Ще те забравят ближните дори.

За тях ще си досадният им спомен.

Но може пес за тебе да скърби,

отъркал се в поредния бездомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за тези хубави коментари:

    Стойчо, Любомира, Алис Ларк /Магдалена Филипова/, Никола Яндов и Ачо.

    Трогнат съм!

    Благодаря и на всички поставили в Любими и оценили стиха ми! Приемете поздрав от мен:

    https://www.youtube.com/watch?v=6UxgatfGXIw

    и пожелание за светла лятна седмица!
  • Уау,Приятелю,Велик си!Разтърси ме със този стих!!!Не съжалявам че те познавам и мога да чета!Поздрави!
  • Ако всеки осъзнава колко кратък е живота, нещата щеше да са по - различни във всяко направление. Кучето остава вярно до гроб. По - голям приятел от него няма. Поздрав за написаното, Младене! Свалям шапка! Бъди жив и здрав!
  • Много силно! Поздравления!
  • Трябва да си откупиш любовта. Не случайно яйцата са разменна монета.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...