aramex70 (Росица Илиева)
35 110
21 nov 2008, 23:24

Не съм 

  Poesía » Otra
5.0 / 1
739 0 0
Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »