Nov 21, 2008, 11:24 PM

Не съм 

  Poetry » Other
635 0 0
Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли,
за едно, две, три...
Спускам въздуха до там,
където мълчат птиците.
Където вятърът дреме,
свит като котка между зъбите.
Където не съм.
Редя пасианси от истини
и броя стълбите надолу...
Докато проумявам липсите
и изчислявам процентите...
Залагам последните усмивки
от лятото...
Затворени в стар грамофон...
Пусни музика, моля те!

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??