Не съм
Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли,
за едно, две, три...
Спускам въздуха до там,
където мълчат птиците.
Където вятърът дреме,
свит като котка между зъбите.
Където не съм.
Редя пасианси от истини
и броя стълбите надолу...
Докато проумявам липсите
и изчислявам процентите...
Залагам последните усмивки
от лятото...
Затворени в стар грамофон...
Пусни музика, моля те!
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли,
за едно, две, три...
Спускам въздуха до там,
където мълчат птиците.
Където вятърът дреме,
свит като котка между зъбите.
Където не съм.
Редя пасианси от истини
и броя стълбите надолу...
Докато проумявам липсите
и изчислявам процентите...
Залагам последните усмивки
от лятото...
Затворени в стар грамофон...
Пусни музика, моля те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Илиева Все права защищены
