Не ме обичай, черна съм сега!
В очите съм събрала дяволската скръб,
отдавна няма в мене и дъга
и към ангели извърнала съм гръб.
Адския огън съм приютила в сърцето,
със злото умело си поиграх.
От себе си изкарах на сила детето
и сега на болка отвърнах със смях.
Със злото се борих, но паднах в капана
и в избор, тъй труден дадох душата,
сега съм от теб още по-силно желана,
но замених за рога, аз крилата си.
За ангел ме мислиш, но виж в очите ми!
Не виждаш ли злоба, омраза в тоз стих?
В пагубна лава превърнах сълзите си
и своите чувства на Дявол дарих.
© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados