26 nov 2008, 19:25

Не съм ангел

  Poesía » Otra
1K 0 3

Не ме обичай, черна съм сега!

В очите съм събрала дяволската скръб,

отдавна няма в мене и дъга

и към ангели извърнала съм гръб.

 

 

Адския огън съм приютила в сърцето,

със злото умело си поиграх.

От себе си изкарах на сила детето

и сега на болка отвърнах със смях.

 

 

Със злото се борих, но паднах в капана

и в избор, тъй труден дадох душата,

сега съм от теб още по-силно желана,

но замених за рога, аз крилата си.

 

 

За ангел ме мислиш, но виж в очите ми!

Не виждаш ли злоба, омраза в тоз стих?

В пагубна лава превърнах сълзите си

и своите чувства на Дявол дарих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...