26.11.2008 г., 19:25

Не съм ангел

1K 0 3

Не ме обичай, черна съм сега!

В очите съм събрала дяволската скръб,

отдавна няма в мене и дъга

и към ангели извърнала съм гръб.

 

 

Адския огън съм приютила в сърцето,

със злото умело си поиграх.

От себе си изкарах на сила детето

и сега на болка отвърнах със смях.

 

 

Със злото се борих, но паднах в капана

и в избор, тъй труден дадох душата,

сега съм от теб още по-силно желана,

но замених за рога, аз крилата си.

 

 

За ангел ме мислиш, но виж в очите ми!

Не виждаш ли злоба, омраза в тоз стих?

В пагубна лава превърнах сълзите си

и своите чувства на Дявол дарих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...