dansyto (Данаил Таков)
816 3638
11 abr 2018, 1:35  

Не съм Ангел 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
533 6 6

Очите си ще дам, за да прогледне,

дете жадуващо за светлина.

И ще поискам, то до мен да седне,

да ми разкаже цветно за света.

 

Ръцете си ще дам, на воин славен,

след битката оставен във беда.

Не трябва да почувства се забравен,

сред сили на злочестата съдба.

 

Нозете си ще дам на старец грохнал,

захвърлен сред неволя вечерта.

Вода да пие, залък да преглътне,

спокоен да прегърне се с нощта.

 

Накрая и душата ще раздавам,

на всеки – който нужна му е тя.

А после ще отида сам при Дявол,

че няма още Ангел без душа!

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Елена! Радвам се, че си открила тук нещо, което те е докоснало! Поздрави!
  • Хубав, искрен стих за себераздаване и безусловна любов!
    Финалът е много силен и точен!
    Човешката природа... тъжноно недоразумение във Всемира...
    Адмирации!!!
  • Благодаря ви за мненията и коментарите Васил, Кат Кат, Георги и Владо! Поздрави от мен!
  • Хубаво...
  • Благодаря, ти! Уникално "егоистично" , дано ме разбереш правилно)®
  • Респект! 🙇
Propuestas
: ??:??