dansyto (Данаил Таков)
803 3686
Apr 11, 2018, 1:35 AM  

Не съм Ангел 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
471 6 7

Очите си ще дам, за да прогледне,

дете жадуващо за светлина.

И ще поискам, то до мен да седне,

да ми разкаже цветно за света.

 

Ръцете си ще дам, на воин славен,

след битката оставен във беда.

Не трябва да почувства се забравен,

сред сили на злочестата съдба.

 

Нозете си ще дам на старец грохнал,

захвърлен сред неволя вечерта.

Вода да пие, залък да преглътне,

спокоен да прегърне се с нощта.

 

Накрая и душата ще раздавам,

на всеки – който нужна му е тя.

А после ще отида сам при Дявол,

че няма още Ангел без душа!

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Елена! Радвам се, че си открила тук нещо, което те е докоснало! Поздрави!
  • Хубав, искрен стих за себераздаване и безусловна любов!
    Финалът е много силен и точен!
    Човешката природа... тъжноно недоразумение във Всемира...
    Адмирации!!!
  • Благодаря ви за мненията и коментарите Васил, Кат Кат, Георги и Владо! Поздрави от мен!
  • Толкова ми хареса финала, че нямам думи:
    "Накрая и душата ще раздавам,
    на всеки – който нужна му е тя.
    А после ще отида сам при Дявол,
    че няма още Ангел без душа!"

    Поздравявам те от все сърце и поставям стиха ти в любими.
  • Хубаво...
  • Благодаря, ти! Уникално "егоистично" , дано ме разбереш правилно)®
  • Респект! 🙇
Random works
: ??:??