Не съм Ангел
Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен,
след битката оставен във беда.
Не трябва да почувства се забравен,
сред сили на злочестата съдба.
Нозете си ще дам на старец грохнал,
захвърлен сред неволя вечерта.
Вода да пие, залък да преглътне,
спокоен да прегърне се с нощта.
Накрая и душата ще раздавам,
на всеки – който нужна му е тя.
А после ще отида сам при Дявол,
че няма още Ангел без душа!
© Данаил Таков All rights reserved.
