23 may 2015, 1:55  

Не съм аз виновен

617 0 0

                                                            Не съм аз виновен

                  

                                                            Не съм аз виновен,

                                                            а онова дяволче Спас!

                                                            Види ли се свободен,

                                                            хоп, в кръчмата до нас.

                                     

                                                            С паметка в ръката,

                                                            забързан за магазина,

                                                            минавам ù край вратата

                                                            и примамливата витрина.

                                               

                                                            Нали съм ,,Мека Мария",

                                                            със слаби ангели в главата,

                                                            някаква магия 

                                                            дърпаме за ръката.

                                                

                                                            Само с малко ще мина!

                                                            Влизам за почивка кратка.

                                                            Ще почака магазина

                                                            пък и мойта ,,патка".

                    

                                                            Със Спас доброим ли се двама,

                                                            другите се лепят кат' мухи.

                                                            Де от хорска срама

                                                            черпят по едно за очи.

                   

                                                            Слънцето вече на заник,

                                                            настроението на зенит.

                                                            С физиономия на задник,

                                                            самочувствие на велик

                                    

                                                            прибирам се в здрача

                                                            при моето нежно създание,

                                                            забравил за задача

                                                            и предишни обещания.

                                                             

                                                            Гледам по лицето ù падат мъгли!

                                                            На мен ми става ясно!

                                                            Ще има монолог до зори

                                                            или двубой словесен многогласно!

                        

                                                            Де го сега тоя вагабонт,

                                                            това малко дяволче Спас,

                                                            да правят на него ремонт,

                                                            не да ям пердаха аз!

                                             

                                                            Не съм аз виновен

                                                            жено-о-о...!      

                         

 

 

 

      

 

 

 

                                 

                                 

 

       

    

 

                                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...