23 may 2015, 1:55  

Не съм аз виновен

609 0 0

                                                            Не съм аз виновен

                  

                                                            Не съм аз виновен,

                                                            а онова дяволче Спас!

                                                            Види ли се свободен,

                                                            хоп, в кръчмата до нас.

                                     

                                                            С паметка в ръката,

                                                            забързан за магазина,

                                                            минавам ù край вратата

                                                            и примамливата витрина.

                                               

                                                            Нали съм ,,Мека Мария",

                                                            със слаби ангели в главата,

                                                            някаква магия 

                                                            дърпаме за ръката.

                                                

                                                            Само с малко ще мина!

                                                            Влизам за почивка кратка.

                                                            Ще почака магазина

                                                            пък и мойта ,,патка".

                    

                                                            Със Спас доброим ли се двама,

                                                            другите се лепят кат' мухи.

                                                            Де от хорска срама

                                                            черпят по едно за очи.

                   

                                                            Слънцето вече на заник,

                                                            настроението на зенит.

                                                            С физиономия на задник,

                                                            самочувствие на велик

                                    

                                                            прибирам се в здрача

                                                            при моето нежно създание,

                                                            забравил за задача

                                                            и предишни обещания.

                                                             

                                                            Гледам по лицето ù падат мъгли!

                                                            На мен ми става ясно!

                                                            Ще има монолог до зори

                                                            или двубой словесен многогласно!

                        

                                                            Де го сега тоя вагабонт,

                                                            това малко дяволче Спас,

                                                            да правят на него ремонт,

                                                            не да ям пердаха аз!

                                             

                                                            Не съм аз виновен

                                                            жено-о-о...!      

                         

 

 

 

      

 

 

 

                                 

                                 

 

       

    

 

                                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...