23.05.2015 г., 1:55 ч.  

Не съм аз виновен 

  Поезия » Хумористична
393 0 0

                                                            Не съм аз виновен

                  

                                                            Не съм аз виновен,

                                                            а онова дяволче Спас!

                                                            Види ли се свободен,

                                                            хоп, в кръчмата до нас.

                                     

                                                            С паметка в ръката,

                                                            забързан за магазина,

                                                            минавам ù край вратата

                                                            и примамливата витрина.

                                               

                                                            Нали съм ,,Мека Мария",

                                                            със слаби ангели в главата,

                                                            някаква магия 

                                                            дърпаме за ръката.

                                                

                                                            Само с малко ще мина!

                                                            Влизам за почивка кратка.

                                                            Ще почака магазина

                                                            пък и мойта ,,патка".

                    

                                                            Със Спас доброим ли се двама,

                                                            другите се лепят кат' мухи.

                                                            Де от хорска срама

                                                            черпят по едно за очи.

                   

                                                            Слънцето вече на заник,

                                                            настроението на зенит.

                                                            С физиономия на задник,

                                                            самочувствие на велик

                                    

                                                            прибирам се в здрача

                                                            при моето нежно създание,

                                                            забравил за задача

                                                            и предишни обещания.

                                                             

                                                            Гледам по лицето ù падат мъгли!

                                                            На мен ми става ясно!

                                                            Ще има монолог до зори

                                                            или двубой словесен многогласно!

                        

                                                            Де го сега тоя вагабонт,

                                                            това малко дяволче Спас,

                                                            да правят на него ремонт,

                                                            не да ям пердаха аз!

                                             

                                                            Не съм аз виновен

                                                            жено-о-о...!      

                         

 

 

 

      

 

 

 

                                 

                                 

 

       

    

 

                                                                    

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??