May 23, 2015, 1:55 AM  

Не съм аз виновен

616 0 0

                                                            Не съм аз виновен

                  

                                                            Не съм аз виновен,

                                                            а онова дяволче Спас!

                                                            Види ли се свободен,

                                                            хоп, в кръчмата до нас.

                                     

                                                            С паметка в ръката,

                                                            забързан за магазина,

                                                            минавам ù край вратата

                                                            и примамливата витрина.

                                               

                                                            Нали съм ,,Мека Мария",

                                                            със слаби ангели в главата,

                                                            някаква магия 

                                                            дърпаме за ръката.

                                                

                                                            Само с малко ще мина!

                                                            Влизам за почивка кратка.

                                                            Ще почака магазина

                                                            пък и мойта ,,патка".

                    

                                                            Със Спас доброим ли се двама,

                                                            другите се лепят кат' мухи.

                                                            Де от хорска срама

                                                            черпят по едно за очи.

                   

                                                            Слънцето вече на заник,

                                                            настроението на зенит.

                                                            С физиономия на задник,

                                                            самочувствие на велик

                                    

                                                            прибирам се в здрача

                                                            при моето нежно създание,

                                                            забравил за задача

                                                            и предишни обещания.

                                                             

                                                            Гледам по лицето ù падат мъгли!

                                                            На мен ми става ясно!

                                                            Ще има монолог до зори

                                                            или двубой словесен многогласно!

                        

                                                            Де го сега тоя вагабонт,

                                                            това малко дяволче Спас,

                                                            да правят на него ремонт,

                                                            не да ям пердаха аз!

                                             

                                                            Не съм аз виновен

                                                            жено-о-о...!      

                         

 

 

 

      

 

 

 

                                 

                                 

 

       

    

 

                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....