23 мая 2015 г., 01:55  

Не съм аз виновен

610 0 0

                                                            Не съм аз виновен

                  

                                                            Не съм аз виновен,

                                                            а онова дяволче Спас!

                                                            Види ли се свободен,

                                                            хоп, в кръчмата до нас.

                                     

                                                            С паметка в ръката,

                                                            забързан за магазина,

                                                            минавам ù край вратата

                                                            и примамливата витрина.

                                               

                                                            Нали съм ,,Мека Мария",

                                                            със слаби ангели в главата,

                                                            някаква магия 

                                                            дърпаме за ръката.

                                                

                                                            Само с малко ще мина!

                                                            Влизам за почивка кратка.

                                                            Ще почака магазина

                                                            пък и мойта ,,патка".

                    

                                                            Със Спас доброим ли се двама,

                                                            другите се лепят кат' мухи.

                                                            Де от хорска срама

                                                            черпят по едно за очи.

                   

                                                            Слънцето вече на заник,

                                                            настроението на зенит.

                                                            С физиономия на задник,

                                                            самочувствие на велик

                                    

                                                            прибирам се в здрача

                                                            при моето нежно създание,

                                                            забравил за задача

                                                            и предишни обещания.

                                                             

                                                            Гледам по лицето ù падат мъгли!

                                                            На мен ми става ясно!

                                                            Ще има монолог до зори

                                                            или двубой словесен многогласно!

                        

                                                            Де го сега тоя вагабонт,

                                                            това малко дяволче Спас,

                                                            да правят на него ремонт,

                                                            не да ям пердаха аз!

                                             

                                                            Не съм аз виновен

                                                            жено-о-о...!      

                         

 

 

 

      

 

 

 

                                 

                                 

 

       

    

 

                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...