19 ene 2010, 11:18

Не съм готов да си отида

  Poesía
1.1K 0 4

Не съм готов да си отида,

не съм готов да продължа,

дори да искам да те видя -

не съм готов! Не е лъжа.

 

Да знам! След толкова години,

тъй нереален съществуваш в мен,

но пак душата ми като картина

рисува образа ти ден след ден.

 

Аз ясно помня всяка наша среща

и всяка твоя дума, всеки жест,

разбираш ли - от близостта ще ми е тежко,

ще се стопя от погледа ти като свещ.

 

А аз се плаша от мечтата,

заключена отдавна в моята душа -

изплашена ще отлети горката,

а аз без нея как ще продължа?

 

Ако отново в мислите ми се завърнеш

и ако търся те в съня си всяка нощ,

света ми в пепелище ще превърнеш;

Защо, обаче ми е все едно!

 

Защото свързани сме в нещо вечно,

убиваме го, но не се руши;

и съществува, само ако сме далечни,

но срещнем ли се, в миг ще се взриви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...