19 янв. 2010 г., 11:18

Не съм готов да си отида

1.1K 0 4

Не съм готов да си отида,

не съм готов да продължа,

дори да искам да те видя -

не съм готов! Не е лъжа.

 

Да знам! След толкова години,

тъй нереален съществуваш в мен,

но пак душата ми като картина

рисува образа ти ден след ден.

 

Аз ясно помня всяка наша среща

и всяка твоя дума, всеки жест,

разбираш ли - от близостта ще ми е тежко,

ще се стопя от погледа ти като свещ.

 

А аз се плаша от мечтата,

заключена отдавна в моята душа -

изплашена ще отлети горката,

а аз без нея как ще продължа?

 

Ако отново в мислите ми се завърнеш

и ако търся те в съня си всяка нощ,

света ми в пепелище ще превърнеш;

Защо, обаче ми е все едно!

 

Защото свързани сме в нещо вечно,

убиваме го, но не се руши;

и съществува, само ако сме далечни,

но срещнем ли се, в миг ще се взриви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...