Не съм готов да си отида
Не съм готов да си отида,
не съм готов да продължа,
дори да искам да те видя -
не съм готов! Не е лъжа.
Да знам! След толкова години,
тъй нереален съществуваш в мен,
но пак душата ми като картина
рисува образа ти ден след ден.
Аз ясно помня всяка наша среща
и всяка твоя дума, всеки жест,
разбираш ли - от близостта ще ми е тежко,
ще се стопя от погледа ти като свещ.
А аз се плаша от мечтата,
заключена отдавна в моята душа -
изплашена ще отлети горката,
а аз без нея как ще продължа?
Ако отново в мислите ми се завърнеш
и ако търся те в съня си всяка нощ,
света ми в пепелище ще превърнеш;
Защо, обаче ми е все едно!
Защото свързани сме в нещо вечно,
убиваме го, но не се руши;
и съществува, само ако сме далечни,
но срещнем ли се, в миг ще се взриви.
© Валя All rights reserved.
