5 jul 2011, 20:32

Не съм готова още...

  Poesía » Otra
1.7K 0 13

Когато вече съм в средата на живота

и мисля си, че всичко е наред.

Оказва се, че среща ме съдбата

с непоправимото в тоз момент.

Създала съм свой дом, семейство!

Отгледала съм две хубави деца.

С приятели е пълно житието

и  имам вече време и за мен!

Но сякаш всичко в миг ми бе отнето.

Проклинам този черен ден!

Какво да правя? Как да продължа?

Ще мога ли сама до края да се справя?

Ще бъда ли тъй силна, както досега?

Или безпомощно ще моля за отплата

за всяка моя добрина!

Не! Няма да стоя безмълвна!

Ще викам! Дори и ще крещя!...

Дано ме чуят всички хора.

Да знаят, че няма правота.

Грешила съм! Не съм безгрешна!

Но питам се: Къде е непростимият ми грях?

С който Бог сега ми казва, че време е да си платя!

Помнете, винаги помнете!

Дори да си вървял по правилния път,

все някога в нещо ще се спънеш.

Да се изправиш сам не ще успееш всеки път!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Деница! Благодарение на хора като всички вас, болката е поносима. Една подкрепа на някой, макар и задочно познат, дава сили!
  • в света е доказано,че жената е по-силна от мъжа!Винаги ще можеш да се изправиш сама, ще можеш и да продължиш стига да има за какво, а ти имаш 2деца-аз също-те са стимула, те са смисъла да го направиш.Бъди силна!
  • Благодаря Ви,Теодора и Ванина!Стоплихте душата ми!
  • Страхотно е! Животът е една неравна пътека, по която сме длъжни да вървим с надеждата, че там някъде ни чака щастието. Пожелавам Ви да го намерите, заслужавате го
  • Горе главата мила-ще се справиш!!!Винаги има начин,особено ако улучиш на точния човек. Поздравления за стиха-има голямо чувство в него,защото излиза от душата..

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...