Не съм готова още...
Когато вече съм в средата на живота
и мисля си, че всичко е наред.
Оказва се, че среща ме съдбата
с непоправимото в тоз момент.
Създала съм свой дом, семейство!
Отгледала съм две хубави деца.
С приятели е пълно житието
и имам вече време и за мен!
Но сякаш всичко в миг ми бе отнето.
Проклинам този черен ден!
Какво да правя? Как да продължа?
Ще мога ли сама до края да се справя?
Ще бъда ли тъй силна, както досега?
Или безпомощно ще моля за отплата
за всяка моя добрина!
Не! Няма да стоя безмълвна!
Ще викам! Дори и ще крещя!...
Дано ме чуят всички хора.
Да знаят, че няма правота.
Грешила съм! Не съм безгрешна!
Но питам се: Къде е непростимият ми грях?
С който Бог сега ми казва, че време е да си платя!
Помнете, винаги помнете!
Дори да си вървял по правилния път,
все някога в нещо ще се спънеш.
Да се изправиш сам не ще успееш всеки път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
