5 oct 2016, 21:24

Не съм излишен

  Poesía » Otra
481 0 5

Щом съм днес

седемдесет и три годишен,

да не мислите,

че вече съм излишен?

 

Аз крепЯ

семейната си чест човешка.

Кой сега

ще каже, че това е грешка?

 

С мен върви

и поетична дарба. Диша...

СтИховете

от душата си да пиша.

 

Мъдрата

вселена в мен ще се разтвори.

Цялата

природа в стих ще проговори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само така! Браво!
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Елизабетка!
    Благодаря Влад!
    Благодаря за вниманието, пожеланията и оценките! Бъдете здрави!
  • Не си излишен, Колич. Виж какви хубави стихове пишеш! Продължавай да ни радваш с тях!
  • Чудесно е! Поздрави!
  • Бъди и пиши, Никола, за да ни радваш. Възхищавам се от стоицизма ти. Малцина пишат така сърцато на 73. Моят баща дори не доживя тези години - отиде си на 72. А ти ставаш все по-добър в поезията. Нека младите се учат от теб. Поздрав за хубавото стихотворение!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...