5 окт. 2016 г., 21:24

Не съм излишен

480 0 5

Щом съм днес

седемдесет и три годишен,

да не мислите,

че вече съм излишен?

 

Аз крепЯ

семейната си чест човешка.

Кой сега

ще каже, че това е грешка?

 

С мен върви

и поетична дарба. Диша...

СтИховете

от душата си да пиша.

 

Мъдрата

вселена в мен ще се разтвори.

Цялата

природа в стих ще проговори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само така! Браво!
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Елизабетка!
    Благодаря Влад!
    Благодаря за вниманието, пожеланията и оценките! Бъдете здрави!
  • Не си излишен, Колич. Виж какви хубави стихове пишеш! Продължавай да ни радваш с тях!
  • Чудесно е! Поздрави!
  • Бъди и пиши, Никола, за да ни радваш. Възхищавам се от стоицизма ти. Малцина пишат така сърцато на 73. Моят баща дори не доживя тези години - отиде си на 72. А ти ставаш все по-добър в поезията. Нека младите се учат от теб. Поздрав за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...