По нищо не приличам на принцеса,
от днес съм като спомен в ъгъл,
пиано без акорд, без струни,
жена, която винаги си лъгал.
От днес съм длан, която не рисува,
дърво без цвят, пчела без мед,
ухая някак тъжно, на изгубване,
на недовършен, призрачен портрет.
Дори и вятърът неловко ме прескача,
а локвите на спящия площад,
изписаха с досадни многоточия -
Какво очакваш в този мъжки свят? ...