Не съм, навярно
По нищо не приличам на принцеса,
от днес съм като спомен в ъгъл,
пиано без акорд, без струни,
жена, която винаги си лъгал.
От днес съм длан, която не рисува,
дърво без цвят, пчела без мед,
ухая някак тъжно, на изгубване,
на недовършен, призрачен портрет.
Дори и вятърът неловко ме прескача,
а локвите на спящия площад,
изписаха с досадни многоточия -
Какво очакваш в този мъжки свят?
Ала усещам, с кожата дори,
че някъде съвсем, съвсем наблизо
(на времето до старите врати),
приел изкусно образа на гълъб
сърцето ти внезапно ще се съживи.
Пет удара, почивка, дъх
усмивка, после болка вляво,
разсъмва се , небето се събуди
и мислите ми оцвети в лилаво.
Тогава, взех, че си повярвах
и с мигли, като пеперудени криле,
направо във сърцето ти ще пиша…
в душата си съм непораснало дете...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
