Не съм, навярно
По нищо не приличам на принцеса,
от днес съм като спомен в ъгъл,
пиано без акорд, без струни,
жена, която винаги си лъгал.
От днес съм длан, която не рисува,
дърво без цвят, пчела без мед,
ухая някак тъжно, на изгубване,
на недовършен, призрачен портрет.
Дори и вятърът неловко ме прескача,
а локвите на спящия площад,
изписаха с досадни многоточия -
Какво очакваш в този мъжки свят?
Ала усещам, с кожата дори,
че някъде съвсем, съвсем наблизо
(на времето до старите врати),
приел изкусно образа на гълъб
сърцето ти внезапно ще се съживи.
Пет удара, почивка, дъх
усмивка, после болка вляво,
разсъмва се , небето се събуди
и мислите ми оцвети в лилаво.
Тогава, взех, че си повярвах
и с мигли, като пеперудени криле,
направо във сърцето ти ще пиша…
в душата си съм непораснало дете...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много хубаво!
-
Момичета, вие сте невероятни.Не стига, че пишете превъзходни стихове, имате невероятни сърца ами и намирате добра дума за нечии стихове....
Трогната съм от дъното на душата си и ви благодаря. -
Пет удара, почивка, дъх
усмивка, после болка вляво,
разсъмва се , небето се събуди
и мислите ми оцвети в лилаво.
фантастична си , скъпа!!
-
Хубав,много хубав стих!
-
в душата си съм непораснало дете...
Поздрави!Страхотно е! -
Много, много ми хареса!!!
-
Поздравления!Невероятен стих,който ще препрочитам!Прегръщам те!
-
ехааа!
"на времето до старите врати" - прелест!
и не само това де... целият стих е... а бе - ТВОЙ!
удоволствие си, "принцесо"!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
