6 abr 2007, 17:31

Не съм сама

  Poesía
1K 0 2
Жълто-бяла стая
с две легла.
Едното празно,
другото мое.
Една система
и една игла,
през която вливат се
капки живот
          и доза тъга...
Кап, кап, кап...
и Тишина.
Подтискащо-вяла,
във стаята бяла
на гости е Тя -
необезпокояваната Тишина.
Правим си компания
на Нея аз, на мене Тя.
Мълча.
Безгласно и разказвам.
А тя прегръща ме
и сякаш казва:
- Не си сама! Не си сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Дуплищева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...