mim4ek (Мария Дуплищева) mim4ek (Мария Дуплищева)
1 24
Apr 6, 2007, 5:31 PM

Не съм сама

  Poetry
1K 0 2
Жълто-бяла стая
с две легла.
Едното празно,
другото мое.
Една система
и една игла,
през която вливат се
капки живот
          и доза тъга...
Кап, кап, кап...
и Тишина.
Подтискащо-вяла,
във стаята бяла
на гости е Тя -
необезпокояваната Тишина.
Правим си компания
на Нея аз, на мене Тя.
Мълча.
Безгласно и разказвам.
А тя прегръща ме
и сякаш казва:
- Не си сама! Не си сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0