6 апр. 2007 г., 17:31

Не съм сама 

  Поэзия
637 0 2
Жълто-бяла стая
с две легла.
Едното празно,
другото мое.
Една система
и една игла,
през която вливат се
капки живот
          и доза тъга...
Кап, кап, кап...
и Тишина.
Подтискащо-вяла,
във стаята бяла
на гости е Тя -
необезпокояваната Тишина.
Правим си компания
на Нея аз, на мене Тя.
Мълча.
Безгласно и разказвам.
А тя прегръща ме
и сякаш казва:
- Не си сама! Не си сама!

© Мария Дуплищева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??