6.04.2007 г., 17:31

Не съм сама

1K 0 2
Жълто-бяла стая
с две легла.
Едното празно,
другото мое.
Една система
и една игла,
през която вливат се
капки живот
          и доза тъга...
Кап, кап, кап...
и Тишина.
Подтискащо-вяла,
във стаята бяла
на гости е Тя -
необезпокояваната Тишина.
Правим си компания
на Нея аз, на мене Тя.
Мълча.
Безгласно и разказвам.
А тя прегръща ме
и сякаш казва:
- Не си сама! Не си сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...