25 jul 2007, 16:41

Не съм сама 

  Poesía
745 0 14
Как ме омагьосваш само,
с поглед-огън и добра душа.
В тиха нощ,на мъжкото ти рамо
заспивам, цялата облечена в мечта.

Сутрин я събличаш нежно,
аз съм будна вече, не мечтая,
приласкаваш ме копнежно
и не мисля, просто те желая.

Започва ден отруден  и  напрегнат,
коварна мисъл дяволска ме гони -
как в ръцете ти сълзите ще изчезнат
и една от радост в грях ще се отрони.

Но идва пак безумна вечер,
разпиляна е и моята коса,
страховете ми отново са далече
и заспивам... Знам - не съм сама!

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??