Не съм сама
Как ме омагьосваш само,
с поглед-огън и добра душа.
В тиха нощ,на мъжкото ти рамо
заспивам, цялата облечена в мечта.
Сутрин я събличаш нежно,
аз съм будна вече, не мечтая,
приласкаваш ме копнежно
и не мисля, просто те желая.
Започва ден отруден и напрегнат,
коварна мисъл дяволска ме гони -
как в ръцете ти сълзите ще изчезнат
и една от радост в грях ще се отрони.
Но идва пак безумна вечер,
разпиляна е и моята коса,
страховете ми отново са далече
и заспивам... Знам - не съм сама!
с поглед-огън и добра душа.
В тиха нощ,на мъжкото ти рамо
заспивам, цялата облечена в мечта.
Сутрин я събличаш нежно,
аз съм будна вече, не мечтая,
приласкаваш ме копнежно
и не мисля, просто те желая.
Започва ден отруден и напрегнат,
коварна мисъл дяволска ме гони -
как в ръцете ти сълзите ще изчезнат
и една от радост в грях ще се отрони.
Но идва пак безумна вечер,
разпиляна е и моята коса,
страховете ми отново са далече
и заспивам... Знам - не съм сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
Поздравления!
