25.07.2007 г., 16:41 ч.

Не съм сама 

  Поезия
743 0 14
Как ме омагьосваш само,
с поглед-огън и добра душа.
В тиха нощ,на мъжкото ти рамо
заспивам, цялата облечена в мечта.

Сутрин я събличаш нежно,
аз съм будна вече, не мечтая,
приласкаваш ме копнежно
и не мисля, просто те желая.

Започва ден отруден  и  напрегнат,
коварна мисъл дяволска ме гони -
как в ръцете ти сълзите ще изчезнат
и една от радост в грях ще се отрони.

Но идва пак безумна вечер,
разпиляна е и моята коса,
страховете ми отново са далече
и заспивам... Знам - не съм сама!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??