Сигурно имаме сто самоти,
само че някъде чакаш ме ти,
чакам те в осмия цвят на съня,
слагащ начало на нова дъга.
Хващаш ме, хващам те, пак сме деца,
скрили във шепите всички лета,
утре ще тръгнем по стари следи,
моля те, тази нощ с мен остани.
Късаш ми, късам ти диви звезди,
утрото, знам, ще ги опитоми,
тъжно е някак си да си звезда,
ако заспиваш по изгрев сама.
Нека останем за нощ без мечта,
с истински, тръпни до болка тела,
мини под дъгата във мойте очи,
двама сме, възрастни, люби ме, люби...
© Таня Донова Todos los derechos reservados