Не съм твоето момиче
Не съм твоето момиче.
Навярно, сигурно си прав.
Ранена като птиче,
Превърна мен във прах.
Тръгна си без сбогом,
Без довиждане дори.
Едно кратко: „Съжалявам..“
И мигом завъртя очи.
Остави ме сама да търся
За тази болка силен лек.
Мъка моя тихичко да ръся
По пътя си надалек...
Но нищо! Аз съм силна!
Макар да оставам си мъниче.
Ще се справя със това
Да не бъда вече твоето момиче.
30.01.2016г.
© l.panterrra Todos los derechos reservados
Така е, Марина. Но това е живота - няма пълно щастие.
Лъчо, точно си ме нацелил, разбрал си какво имам предвид!
Благодаря Ви! Поздрави!