Jan 31, 2016, 6:09 PM  

Не съм твоето момиче

  Poetry » Love
855 0 4

Не съм твоето момиче

 

 

Не съм твоето момиче.

Навярно, сигурно си прав.

Ранена като птиче,

Превърна мен във прах.

 

Тръгна си без сбогом,

Без довиждане дори.

Едно кратко: „Съжалявам..“

И мигом завъртя очи.

 

Остави ме сама да търся

За тази болка силен лек.

Мъка моя тихичко да ръся

По пътя си надалек...

 

Но нищо! Аз съм силна!

Макар да оставам си мъниче.

Ще се справя със това

Да не бъда вече твоето момиче.

 

30.01.2016г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© l.panterrra All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук не визирам "твоето" като собственост, а като т.нар. спътник в живота. Иначе за останалото съм съгласна, Мисан.

    Така е, Марина. Но това е живота - няма пълно щастие.

    Лъчо, точно си ме нацелил, разбрал си какво имам предвид!

    Благодаря Ви! Поздрави!
  • Тук явно не става въпрос за нотариално заверен документ за собственост, а за напразни надежди и пропаднали мечти. И въпреки това, момичето намира сили да се изправи и да продължи. Добър стих!
  • Много жалко, всяка раздяла - ограбва, убива най-прекрасните фибри които са причина тялото ти да работи нормално...!!!
    "Остави ме сама да търся
    За таз' болка силен лек.
    Мъка моя тихичко да ръся
    По пътя си надалек..."
  • И все пак, дори и да бъдеш временно ничие момиче, оставаш нечия, Зори! Поне на времето и пространството...и на боговете. Така, че не бива да се съжалавя. Една раздяла ни учи на много. Най-малкото на това, че не сме ничия собственост, камо ли пък да искаме някой да бъде наша такава. Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...