31.01.2016 г., 18:09  

Не съм твоето момиче

857 0 4

Не съм твоето момиче

 

 

Не съм твоето момиче.

Навярно, сигурно си прав.

Ранена като птиче,

Превърна мен във прах.

 

Тръгна си без сбогом,

Без довиждане дори.

Едно кратко: „Съжалявам..“

И мигом завъртя очи.

 

Остави ме сама да търся

За тази болка силен лек.

Мъка моя тихичко да ръся

По пътя си надалек...

 

Но нищо! Аз съм силна!

Макар да оставам си мъниче.

Ще се справя със това

Да не бъда вече твоето момиче.

 

30.01.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук не визирам "твоето" като собственост, а като т.нар. спътник в живота. Иначе за останалото съм съгласна, Мисан.

    Така е, Марина. Но това е живота - няма пълно щастие.

    Лъчо, точно си ме нацелил, разбрал си какво имам предвид!

    Благодаря Ви! Поздрави!
  • Тук явно не става въпрос за нотариално заверен документ за собственост, а за напразни надежди и пропаднали мечти. И въпреки това, момичето намира сили да се изправи и да продължи. Добър стих!
  • Много жалко, всяка раздяла - ограбва, убива най-прекрасните фибри които са причина тялото ти да работи нормално...!!!
    "Остави ме сама да търся
    За таз' болка силен лек.
    Мъка моя тихичко да ръся
    По пътя си надалек..."
  • И все пак, дори и да бъдеш временно ничие момиче, оставаш нечия, Зори! Поне на времето и пространството...и на боговете. Така, че не бива да се съжалавя. Една раздяла ни учи на много. Най-малкото на това, че не сме ничия собственост, камо ли пък да искаме някой да бъде наша такава. Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....