Не съм твоето момиче

Поэзия » Любовная

858 0 4

Не съм твоето момиче

Не съм твоето момиче.

Навярно, сигурно си прав.

Ранена като птиче,

Превърна мен във прах.

Тръгна си без сбогом,

Без довиждане дори.

Едно кратко: „Съжалявам..“

И мигом завъртя очи.

Остави ме сама да търся

За тази болка силен лек.

Мъка моя тихичко да ръся

По пътя си надалек...

Но нищо! Аз съм силна!

Макар да оставам си мъниче.

Ще се справя със това

Да не бъда вече твоето момиче.

30.01.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

malkata-usmivka (l.panterrra)

Тук не визирам "твоето" като собственост, а като т.нар. спътник в живота. Иначе за останалото съм съгласна, Мисан.

Така е, Марина. Но това е живота - няма пълно щастие.

Лъчо, точно си ме нацелил, разбрал си какво имам предвид!

Благодаря Ви! Поздрави!

2016-02-01T18:46:24+02:00
ahilesov (Лъчезар Геловски)

Тук явно не става въпрос за нотариално заверен документ за собственост, а за напразни надежди и пропаднали мечти. И въпреки това, момичето намира сили да се изправи и да продължи. Добър стих!

2016-01-31T23:36:52+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Много жалко, всяка раздяла - ограбва, убива най-прекрасните фибри които са причина тялото ти да работи нормално...!!!
"Остави ме сама да търся
За таз' болка силен лек.
Мъка моя тихичко да ръся
По пътя си надалек..."

2016-01-31T20:43:20+02:00
vega666 (Младен Мисана)

И все пак, дори и да бъдеш временно ничие момиче, оставаш нечия, Зори! Поне на времето и пространството...и на боговете. Така, че не бива да се съжалавя. Една раздяла ни учи на много. Най-малкото на това, че не сме ничия собственост, камо ли пък да искаме някой да бъде наша такава. Поздрав!

2016-01-31T18:48:39+02:00