Не съм виновен...
НЕ СЪМ ВИНОВЕН...
Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен
или е пареща коприва ядна...
Не съм виновен аз!
Не съм виновен!
Аз раждам стихове.
На мен се падна
отровната утайка да избистря
на дните, натежали от проблеми,
да събера в стиха житейски истини,
да преосмисля трудното ни време.
Но аз не пиша!
Аз държа перото,
но битието в моя стих ликува
и се подписва под стиха. Защото
стихът е мой, но времето диктува.
И гледам през зениците на дните,
на моето време с ветровете дишам,
не съм виновен за грапавините –
не аз редя стиха.
Животът пише!
Не казвайте, че римите ридаят,
че съм обезверен и че съм тъжен –
каквото съм видял – такова вая,
а с римите не искам да ви лъжа.
Стихът е моя участ, моя драма
и мой окоп, и моя бойна кота.
А времето седи до мойто рамо –
то ми диктува, аз държа перото.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много, много пъти препрочитано от мен. Поклон!
-
Беше учител...добър учител на всички!
-
Познавах го само виртуално, насрочената среща не се състоя, но той ме бе впечатлил и като поет, и като човек. Мир на душата му! Сигурно и там, в небесата, държи поетичното си перо!
-
Поклон!
-
Непреходно!
-
Беше, както и Радко Радков, страхотен поет! Да благодарим на Майстора, че ни ги напомня!
Разбира се, Р. Радков е много по-титулован, и с пълно основание! -
Втората строфа напомня Диктовката на ангела от Радко Радков.
"Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре, в мен."
В. Чернев често слагаше мото. Понякога повече от едно. Може това да е писано преди Диктовката на ангела. -
Когато душата е оплетена в куплети, няма друг път - претворяваш битието в рими, които сами се изливат...Красиво!
-
Поет на нашето време, на живота грапав! За мен е удоволствие да те чета, Валентин! Поздравления!
-
Благодаря на всички! Оценявам добрите ви чувства и съпричастието...
-
Така е!Правдиво и силно!Поздрав!
-
Много добро, благодаря за удоволствието!
Имам само една забележка, свързана с татула. Моето мнение е (с оглед на личния ми опит, естествено), че татулът сам по себе си не е и не може да бъде зъл. Той е просто един усилвател, един пряк и даващ бърз достъп път към Дълбокото. Когато и доколкото човекът е зъл (дори и да не си го признава/осъзнава), тогава и дотолкова и татулът "е" зъл. Но стига отклонения... -
Много ми хареса, интересна творва!
Поздрави -
"не аз редя стиха.
Животът пише!" !
Сега, ако можех като теб, бих ти изписала един ферман от коментар в който, да се обоснова защо ми харесва, но при мен прочетеното добива витален оттенък и с повей от ритмиката на стиха с думите рисува картината на живота на поета! -
Чудесно, продължавай да държиш перото!
-
Така е съдбата на поета... разбирам те прекрасно...
Орисия!
Но пък си струва...
-
Удоволствие бе да прочета! Истинска поезия!
-
Поздрав, Валентин!
-
Страхотно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
„Стихът е моя участ, моя драма
и мой окоп, и моя бойна кота.
А времето седи до мойто рамо –
то ми диктува, аз държа перото.“