Не съм виновен...
НЕ СЪМ ВИНОВЕН...
Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен
или е пареща коприва ядна...
Не съм виновен аз!
Не съм виновен!
Аз раждам стихове.
На мен се падна
отровната утайка да избистря
на дните, натежали от проблеми,
да събера в стиха житейски истини,
да преосмисля трудното ни време.
Но аз не пиша!
Аз държа перото,
но битието в моя стих ликува
и се подписва под стиха. Защото
стихът е мой, но времето диктува.
И гледам през зениците на дните,
на моето време с ветровете дишам,
не съм виновен за грапавините –
не аз редя стиха.
Животът пише!
Не казвайте, че римите ридаят,
че съм обезверен и че съм тъжен –
каквото съм видял – такова вая,
а с римите не искам да ви лъжа.
Стихът е моя участ, моя драма
и мой окоп, и моя бойна кота.
А времето седи до мойто рамо –
то ми диктува, аз държа перото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
