stel88 (Стеляна)
80 1788
9 mar 2011, 12:46

Не съм виновна 

  Poesía
1272 0 13

В очите ти открих едно тъжно човече,

което подари ми неудобни обувки

и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче

вярваш ли, че гюлето може да е мехурче

и в него да събера пиянството на душата.

Нищо. За теб и без това бях костюм на палячо

и камъче, обърнало в прегърбена посока живота.

А помниш ли, че познах в усмивките ти угаснал огън,

огънал гръбнака ми до безобразна нула

и показа, че не всяка река пълни океана

и заключва болката ми в пясъчните му кули.

Но пък нали съм костюм с перманентно щастливо лице

и нито кръв, и нито ток тече ми във вените...

Всъщност... забравих да си нарисувам сърце

и абсурд е да съм ти лазила по кожата и нервите.

 

© Стеляна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??