Не съм виновна
В очите ти открих едно тъжно човече,
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата.
Нищо. За теб и без това бях костюм на палячо
и камъче, обърнало в прегърбена посока живота.
А помниш ли, че познах в усмивките ти угаснал огън,
огънал гръбнака ми до безобразна нула
и показа, че не всяка река пълни океана
и заключва болката ми в пясъчните му кули.
Но пък нали съм костюм с перманентно щастливо лице
и нито кръв, и нито ток тече ми във вените...
Всъщност... забравих да си нарисувам сърце
и абсурд е да съм ти лазила по кожата и нервите.
© Стеляна All rights reserved.
