Не съвсем по Гогол
„Недей да влизаш в чужди файлове!”
Г.Константинов
Признавам си – не случих на живот.
Поправям чужди файлове и мисли.
През хаоса им сътворявам брод,
докато пътят ми назад увисне...
... докато се събудя в чужди сън
със въздух чужд и с твърде чужда болка.
Ранена тетива, оголен трън.
В наследство – цяла планина от солници,
останали от всеки следващ път,
когато връщам сълзите обратно
със свобода да пълнят всяка гръд,
да се стопят напред. И по-нататък,
почти до хоризонта – сух и чист.
И станат капки ириси най-сини.
Щом можеш да градиш път от лъчи
за другите – със тях и ще преминеш
по него. И назад - към дом от сол.
Във файла чужд докрай си несвободен.
Признавам си – животът ми е гол.
Душа и нерв. И нищичко за продан.
01.06.2011 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
