Не те издържам...

28 oct 2009, 13:31

Poesía » Otra

1020 0 2

Не те издържам...!

Чуваш ли...

не те...!

Като зараза си,

по кожата пълзиш...

Мъртъв си!

До крайност те изтрих...

Спри вече мислите ми

да душиш...

Под ноктите ми

няма плът...

в очите – бяс...

душата ми е празна...

По вените ми

с жаждата за мъст

е цялата ми същост

обладана...

Треперя в диво

безтегловие...

До полуда стискам

дланите в юмрук...

Крещя „Иди си!“

Но не моля...!

Непотребен си ми!

Нямаш място тук!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Elda (Лора)

2009-10-28T16:17:43+02:00

Хм.. Добър! Явно някой се се постарал, за да заслужи това...
изречена (Мая Попова)

2009-10-28T13:43:58+02:00

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

Не те обичам, чуваш ли, не те…
Тревожен миг.
Задъхано мълчание.
В очите ти сега не се чете
ни злоба, ни обида, ни страдание.

Ти сякаш си от камък.
Ти си ням.
Аз знам, че болката е нетърпима.
Не ме упреквай. Ето – виждаш сам –
над нас се спусна безпощадна зима.

С такава мъка ронех всеки звук…
Сега се свърши.
Всичко ти е ясно.
Не ме осъждай. Моят път е друг.
Добре е да се разделим безгласно.

Срещу виелици ще крача аз,
По ледни слонове ще губя сили,
Но няма никому
с притворен глас
без обич да прошепна:
“Мили!”

ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА