Не те издържам...!
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш...
Мъртъв си!
До крайност те изтрих...
Спри вече мислите ми
да душиш...
Под ноктите ми
няма плът...
в очите – бяс...
душата ми е празна...
По вените ми
с жаждата за мъст
е цялата ми същост
обладана...
Треперя в диво
безтегловие...
До полуда стискам
дланите в юмрук...
Крещя „Иди си!“
Но не моля...!
Непотребен си ми!
Нямаш място тук!
© Тони Димитрова Всички права запазени