11 sept 2008, 11:51

Не те обичам вече, моля те, пусни ме

  Poesía
1.4K 1 4

Не те обичам, но отново с тебе съм сега.
Мразя те до болка и проклинам своята душа.
Проклинам и моето малко чувствено сърце,
както и деня, в който застана ти до мен.

 

Не те обичам вече, моля те, пусни ме,
не ми показвай колко силно можеш ти да ме удариш.
Всичко ще забравим, но след време.
И защо си ме ранявал, ще се чудиш.

 

Ще пребродиш всичките пустини на Земята.
Ще преплуваш океана и морето.
Но не ще намериш моята любов позната,
тя вече не гори със онзи пламък във сърцето. 

 

На колене ще паднеш, дори и ще заплачеш,
ще ме молиш да се върна пак при теб.
Но за мене няма нищо ти да значиш,
защото вече е разбито моето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Голям талант си
    Продължавай да пишеш такива истински и чувствени стохове !
  • Миличка не вярвям ,че на тази възраст може да мислиш така!!!Животът е борба и вярвай в щастието ТО ТЕБ ЧАКА!!!С поздрав Вили!!!
  • Дам... Осъзнаваме колко ценен е бил човекът до нас, едва когато го загубим.
  • Не се предавай! Напред и се бори за свободата и щастието си!
    Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...