Не те обичам вече, моля те, пусни ме
Не те обичам, но отново с тебе съм сега.
Мразя те до болка и проклинам своята душа.
Проклинам и моето малко чувствено сърце,
както и деня, в който застана ти до мен.
Не те обичам вече, моля те, пусни ме,
не ми показвай колко силно можеш ти да ме удариш.
Всичко ще забравим, но след време.
И защо си ме ранявал, ще се чудиш.
Ще пребродиш всичките пустини на Земята.
Ще преплуваш океана и морето.
Но не ще намериш моята любов позната,
тя вече не гори със онзи пламък във сърцето.
На колене ще паднеш, дори и ще заплачеш,
ще ме молиш да се върна пак при теб.
Но за мене няма нищо ти да значиш,
защото вече е разбито моето сърце.
© Алекс All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Миличка не вярвям ,че на тази възраст може да мислиш така!!!Животът е борба и вярвай в щастието ТО ТЕБ ЧАКА!!!С поздрав Вили!!!
-
Дам... Осъзнаваме колко ценен е бил човекът до нас, едва когато го загубим.
-
Не се предавай! Напред и се бори за свободата и щастието си!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Продължавай да пишеш такива истински и чувствени стохове !