2 sept 2004, 18:02

Не те познавам

  Poesía
2.9K 0 0

Не те познавам

Никога до сега не съм се чувствала така.

Тъжна, но и изпълнена с надежда е моята душа.

Знам, че не те заслужавам

и не бива да се обвинявам,

но покрай тебе само страдам,

а дори не те познавам.

Ти си тъй далечен, тъй прекрасен,

изглеждаш ми небрежен, но и доста опасен.

Сърцето ми бие за теб

и всеки път щом те видя, сякаш дъхът ми спира.

Обичам те толкова много, че животът ми без теб

не би имал смисъл.

Обичам те, а дори незная кой си!

Не те познавам още Аз...

Но само с погледа си преобръщаш целия ми свят...

Аз не те познавам и не мога да спра да мисля за това.

Ти можеш да решиш да си тръгнеш,

а аз нямам право да те спра.

Ти можеш да си имаш и момиче,

Може да си - “свестен тип”,

а може и да си неприличен

зад този сладурски вид.

Но аз не знам това... Аз не те познавам,

за да кажа какъв си всъщност ти.

Въпреки че те обичам и любов в сърцето ми гори!

Аз не съм глупачка и знам как да те намеря!

Знам във всеки миг къде си ти!

Знам ти името, телефона и адреса,

познавам приятелите ти дори!

Знам и че псуваш котката на съседа,

щом майка ти ти се разкрещи!

Аз знам толкова неща за теб,

а дори не те познавам...

И това, че знам всички тези неща,

не ме прави част от живота ти,

дори това да е най-голамата ми мечта.

Аз гледам те отдалече и не смея да се приближа...

Разпознавам погледа ти от километри,

дори и да не съм ти чувала гласа!

Аз мога да те гледам и да те изпивам с поглед дори.

Аз знам къде си и какво желаеш,

но не и какво в сърцето ти гори!

Аз мога да знам много неща за Теб,

но нямам най-важния старт...

Аз не те познавам.

А ти познаваш толкова хора,

сблъскваш се със хиляди лица всеки ден.

А дори не знаеш, че съществувам,

не виждаш Мен!

Не мога аз да те обичам,

но живея с мисълта за Теб!

И колкото и чувствата си да отричам,

в душата ми се води война между Огън и Лед.

Огънят на любовта, разпалваща влюбени сърца

и Лед, сковаващ сетивата,

от незнанието на чувствата.

Сега стоя пред прага на твоята врата

и бавно извъртам глава...

Аз знам, че ти си вътре, но си тръгвам...

А по пътя си виждам само мрак...

И крещя на ум в духа си... -

защо ли не успях

с Теб да се запозная пак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивка Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...