Sep 2, 2004, 6:02 PM

Не те познавам

  Poetry
2.9K 0 0

Не те познавам

Никога до сега не съм се чувствала така.

Тъжна, но и изпълнена с надежда е моята душа.

Знам, че не те заслужавам

и не бива да се обвинявам,

но покрай тебе само страдам,

а дори не те познавам.

Ти си тъй далечен, тъй прекрасен,

изглеждаш ми небрежен, но и доста опасен.

Сърцето ми бие за теб

и всеки път щом те видя, сякаш дъхът ми спира.

Обичам те толкова много, че животът ми без теб

не би имал смисъл.

Обичам те, а дори незная кой си!

Не те познавам още Аз...

Но само с погледа си преобръщаш целия ми свят...

Аз не те познавам и не мога да спра да мисля за това.

Ти можеш да решиш да си тръгнеш,

а аз нямам право да те спра.

Ти можеш да си имаш и момиче,

Може да си - “свестен тип”,

а може и да си неприличен

зад този сладурски вид.

Но аз не знам това... Аз не те познавам,

за да кажа какъв си всъщност ти.

Въпреки че те обичам и любов в сърцето ми гори!

Аз не съм глупачка и знам как да те намеря!

Знам във всеки миг къде си ти!

Знам ти името, телефона и адреса,

познавам приятелите ти дори!

Знам и че псуваш котката на съседа,

щом майка ти ти се разкрещи!

Аз знам толкова неща за теб,

а дори не те познавам...

И това, че знам всички тези неща,

не ме прави част от живота ти,

дори това да е най-голамата ми мечта.

Аз гледам те отдалече и не смея да се приближа...

Разпознавам погледа ти от километри,

дори и да не съм ти чувала гласа!

Аз мога да те гледам и да те изпивам с поглед дори.

Аз знам къде си и какво желаеш,

но не и какво в сърцето ти гори!

Аз мога да знам много неща за Теб,

но нямам най-важния старт...

Аз не те познавам.

А ти познаваш толкова хора,

сблъскваш се със хиляди лица всеки ден.

А дори не знаеш, че съществувам,

не виждаш Мен!

Не мога аз да те обичам,

но живея с мисълта за Теб!

И колкото и чувствата си да отричам,

в душата ми се води война между Огън и Лед.

Огънят на любовта, разпалваща влюбени сърца

и Лед, сковаващ сетивата,

от незнанието на чувствата.

Сега стоя пред прага на твоята врата

и бавно извъртам глава...

Аз знам, че ти си вътре, но си тръгвам...

А по пътя си виждам само мрак...

И крещя на ум в духа си... -

защо ли не успях

с Теб да се запозная пак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Дикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...