Не те познавам
Никога до сега не съм се чувствала така.
Тъжна, но и изпълнена с надежда е моята душа.
Знам, че не те заслужавам
и не бива да се обвинявам,
но покрай тебе само страдам,
а дори не те познавам.
Ти си тъй далечен, тъй прекрасен,
изглеждаш ми небрежен, но и доста опасен.
Сърцето ми бие за теб
и всеки път щом те видя, сякаш дъхът ми спира.
Обичам те толкова много, че животът ми без теб
не би имал смисъл.
Обичам те, а дори незная кой си!
Не те познавам още Аз...
Но само с погледа си преобръщаш целия ми свят...
Аз не те познавам и не мога да спра да мисля за това.
Ти можеш да решиш да си тръгнеш,
а аз нямам право да те спра.
Ти можеш да си имаш и момиче,
Може да си - “свестен тип”,
а може и да си неприличен
зад този сладурски вид.
Но аз не знам това... Аз не те познавам,
за да кажа какъв си всъщност ти.
Въпреки че те обичам и любов в сърцето ми гори!
Аз не съм глупачка и знам как да те намеря!
Знам във всеки миг къде си ти!
Знам ти името, телефона и адреса,
познавам приятелите ти дори!
Знам и че псуваш котката на съседа,
щом майка ти ти се разкрещи!
Аз знам толкова неща за теб,
а дори не те познавам...
И това, че знам всички тези неща,
не ме прави част от живота ти,
дори това да е най-голамата ми мечта.
Аз гледам те отдалече и не смея да се приближа...
Разпознавам погледа ти от километри,
дори и да не съм ти чувала гласа!
Аз мога да те гледам и да те изпивам с поглед дори.
Аз знам къде си и какво желаеш,
но не и какво в сърцето ти гори!
Аз мога да знам много неща за Теб,
но нямам най-важния старт...
Аз не те познавам.
А ти познаваш толкова хора,
сблъскваш се със хиляди лица всеки ден.
А дори не знаеш, че съществувам,
не виждаш Мен!
Не мога аз да те обичам,
но живея с мисълта за Теб!
И колкото и чувствата си да отричам,
в душата ми се води война между Огън и Лед.
Огънят на любовта, разпалваща влюбени сърца
и Лед, сковаващ сетивата,
от незнанието на чувствата.
Сега стоя пред прага на твоята врата
и бавно извъртам глава...
Аз знам, че ти си вътре, но си тръгвам...
А по пътя си виждам само мрак...
И крещя на ум в духа си... -
защо ли не успях
с Теб да се запозная пак?
© Ивка Дикова Всички права запазени